ПРОДУКТИ

Азотни торове

Карбамид

с инхибитор (N 46.2%)
Общ азот (N) в % - минимум 46.2
Влага в % - максимум 0.3
Гранулометричен състав: 1-4 мм. в % - 99

Инхибиране на карбамида - на уреазата и нитрификацията.

Еди от най-важните елементи за храненето на растенията е азота. Влиза в състава на аминокиселините, които образуват протеини. Той присъства в нуклеиновите киселини, отговорни за наследствените черти. Азотът се съдържа в хлорофила, без който растенията не могат да усвояват слънчевата енергия.

Но колкото повече селитра или карбамид използват агрономите на нивите, толкова по-големи са загубите. Същият азот лесно излиза в атмосферата и се измива с вода. Не само че растенията не получават необходимото хранене или фермерите увеличават разходите, но и околната среда е замърсена с нитрати.

Задачата за намаляване на загубите на азот при използване на минерални торове беше поставена преди няколко десетилетия. Учените предложиха производителите да използват инхибитори на нитрификация. Това са активни вещества, които забавят химичните процеси в почвата.

След прилагане под земеделски култури уреята претърпява хидролиза с образуване на амониев азот. Това се улеснява от почвения ензим - уреаза. След това амонякът се окислява до нитрит, а нитритът се окислява до нитрат.

Всички тези процеси са придружени от освобождаване на 20-60% азот под формата на амоняк NH3, до 4% под формата на азотен оксид N2O и до 40% под формата на NO. Азотните оксиди в атмосферата създават парников ефект, който води до разрушаване на озоновия слой на нашата планета. Нитритите и нитратите, попаднали в повърхностните и подпочвените води, оказват пагубно влияние върху живите същества. Излишните нитрати са склонни да се натрупват в растенията и да причинят отравяне при хората.

Затова азотът трябва, образно казано, да се държи на къса каишка. Ако торовете се разграждат по-бавно, растенията ще имат време да ги усвоят. Кое може да инхибира превръщането на азотни съединения?

NBPT е иновативен продукт

който блокира почвената уреаза и забавя хидролизата на уреята. DCD е средство, което намалява скоростта на амониева нитрификация. И двата инхибитора намаляват загубите на азот и по този начин повишават ефективността на използването на тора. Благодарение на тях средствата, инвестирани в минералното хранене на растенията, могат да бъдат насочени изключително в правилната посока, което е особено важно с оглед на нарастващите цени на торовете.

Уреазният инхибитор NBPT

действа чрез молекулата NBTFT - (n-бутил) тиофосфорен триамид. Когато торът навлезе в почвата, той я предпазва от “атаки”на уреазата. Този ефект продължава до 15 дни, като намалява отделянето на амоняк по време на хидролизата на уреята.

Ефективността на уреазния инхибитор зависи от факторите на околната среда. Алкалната реакция на почвата увеличава отделянето на амоняк, а високата температура увеличава скоростта на хидролиза.

Докторите по биологични науки от Германия Томас Манхайм и Нилс Бергер, които са изследвали характеристиките на торене на културите със стабилизирани азотни торове, отбелязват, че уреята, третирана с NBPT, може да се прилага върху повърхността на почвата без инкорпориране като предимство на уреазния инхибитор и в в този случай рискът от загуба на азот поради изпаряване е още по-малък.

DCD , според изчисленията на немски учени, повишава ефективността на използването на тора с 20%. Това ви позволява или да намалите нормите на прилагане на урея, като същевременно запазите добивите, или да увеличите добивите с 4-6% при същите норми.
DCD – най-новият контрол на нитрификацията. Инхибиторите на нитрификация се използват в селското стопанство от дълго време и непрекъснато се подобряват. Учените предлагат все по-ефективни вещества за потискане на нитрификацията на амоняка с образуването на нитрат.

Тези инхибитори значително повишава ефективността на торовете. Намалява загубите от излужване на нитрати, които могат да достигнат до 60% от количеството азот, приложен през дъждовния сезон.

Използването на инхибитори е важно и от агротехническа гледна точка. Усвояването на азот през вегетационния период на растенията става неравномерно. Максималната му консумация пада върху периода на активен растеж, а в началните етапи на усвояването му се случва в много малки граници. Ако торовете се прилагат веднъж, културата може просто да не получи необходимото количество азот в най-важните периоди на развитие. Инхибиторите помагат за решаването на този проблем - те задържат азота в почвата и растението получава всичко необходимо за образуването на висококачествена култура.

Развитият свят избира екологията

В Европа азотните стабилизатори се използват повече от 15 години и продажбите на торове, третирани с инхибитори, постоянно се увеличават. Популярността им до голяма степен се дължи на строгата рамка на екологичното законодателство, която ограничава използването на азотни торове, за да се намали нивото на нитрати в подпочвените и повърхностните води.
В Германия, Испания и Португалия концентрацията на нитрати в подпочвените води е ограничена до норма от 50 mg/l подземни води, а в Швейцария е още по-ниска – до 25 mg/l. Без инхибитори това би било невъзможно, тъй като амониевият азот много бързо се превръща в нитрат и се отмива от валежите. С инхибирания карбамид разграждането на амония се удължава за няколко седмици, а азотът „храни“ растенията, а не водата и въздуха.
Уреазните инхибитори предотвратяват или потискат за определен период от време превръщането на азотния амид в уреята в амониев хидроксид и амоний чрез хидролитичното действие на ензима уреаза. Чрез забавяне на скоростта, с която уреята се хидролизира в почвата, загубата на летлив амоняк във въздуха (както и по-нататъшната загуба на нитрати за излугване) се намалява или елиминира. По този начин се повишава ефективността на уреята и азотните торове, съдържащи урея (например разтвор на урея и амониев нитрат) и се намалява всяко неблагоприятно въздействие върху околната среда от тяхното използване.
Използва се и при температури 20-25 градуса без съществени загуби на азот.
Инхибиторите на нитрификацията забавят бактериалното окисление на амониевия йон (NH4+) чрез инхибиране на активността на бактерията Nitrosomonas в почвата за определено време (четири до десет седмици). Тези бактерии превръщат амониеви йони в нитрит (NO2-), който допълнително се превръща в нитрат (NO3-) от бактериите Nitrobacter и Nitrosolobus.
Целта на използването на инхибитори на нитрификация е да се контролира загубата на нитрат чрез излугване или образуването на азотен оксид (N2O) чрез денитрификация от горния слой на почвата, запазвайки азота под формата на амоний по-дълго и по този начин повишавайки ефективността на използването на азот. В допълнение, инхибиторите на нитрификация - чрез забавяне на превръщането на амония в нитрат -се избягват нежеланите високи нива на нитрати vв растенията, използвани за хранене на хора и животни.
Въпреки това, потискането на нитрификацията няма да попречи на минералния азот да навлезе във водни тела чрез директно азотно торене и асистирано азотно торене.
Към ПРОДУКТИ